Отец Стефан от църквата „Света
Троица“ в Стара Загора: Да уважаваме земята си, а не профанистично да я
отричаме
От: 03
март 2014, 14:24В: Светлина за България
Това, което е станало тук по време на
Руско-турската освободителна война, смятам, че трябва да бъде визия, представа
на населението на Стара Загора и най-вече на общинското ръководство на града.
Защо? Защото ние извършваме формални актове на почит пред паметниците на всеки
един празник. Така постъпихме и на 19 февруари т.г., отбелязвайки 141 години от
смъртта на Апостола на Свободата Васил Левски. За жалост вече 25 години не се
научихме да поменаваме този човек, отдал живота си за Отечеството, с неговото
монашеско име – дякона Левски. Ние почитаме личността, но не и духовното,
с което той е
излязъл на пиедестала на народната почит
Защото, ако човек
нямаше ясно изразено духовно пространство в себе си, той нямаше и да постъпи по
този начин, т.е. с усмивка да излезе и да отдаде живота си за ближния си. А
това е чисто християнска норма, която подтиква човека да направи това нещо.
Днес различни фактори на обществения живот у нас опошляват това, което е
станало преди толкова много години.
Говори се едва ли
не за руска инвазия, за завладяване на сфери на влияние
а не за чисто
духовната отдаденост на основата на християнската вяра, на християнската традиция
и духовност. И преди всичко на изискването от страна на Христос човек винаги да
съумява да полага душата си за своя ближен. Това е единственият път за връзката
с Бога.
Православието е предпоставка, когато руските воини тръгват да освободят брата българин,
брат по вяра. Това е мотивирало българското население
да посрещне
освободителите с отворени обятия
а не като нови
поробители. И най-вече българите, които са били извън страната като емигранти,
да формират така нареченото българско опълчение, което дава своята дан за
свободата на Отечеството. То е пряко свързано с героичните боеве за Стара
Загора и като култово стълкновение между руските войски и опълчението и
турските пълчища на Шипка.
Старозагорци трябва да знаят за събитията, разиграли се в Стара Загора с
голямата трагедия,
която е изживял този град, разрушен до основи
Ние говорим много
за кланетата в Батак, но, ако погледнем Стара Загора, тук кланетата са много
по-ярко изразени като отдадени животи и то не просто ей така. Те са отдадени с
някаква цел, с някаква кауза. Много от старозагорци успяват да избягат с
войските към Шипка. Тук се събира едно население от всички села около Стара
Загора. Тези хора не е имало къде да избягат. И тук се разгръща голямото
мародерство невинни хора, които до този момент са давали своята дан за
издръжката за султанския престол и за империята, в крайна сметка да станат
жертви на този, на когото са плащали своите данъци.
Но и не само това. Преди да бъдат избити останалите жители на Стара Загора и
хората от околните села, потърсили защита в града,
оттук са отведени
много млади жени, много деца в плен и фактически в робство
Една незначителна
част от тях успяват да се върнат тук отново.
Затова, когато празнуваме 3 март и когато се събираме пред паметниците, за да
изразим по един бляскав начин с военните поделения, с духовата музика и с…
липсата на народ, което често се случва и то на повечето големи национални
празници, ние трябва да си дадем сметка, че
това не е
тържество на Общината, а трябва да бъде на българската душа, на българската
духовност
Защото нашата
християнска вяра изисква от всеки един от нас винаги да си спомня за нашите
изстрадали предци. Защото в крайна сметка този, който не желае да си спомня
миналото, живее в едно относително настояще и няма как да прозре и своето битие
в бъдещето.
Това е истината. А когато основаваме своето отношение към нашите предци, към
нашите братя и сестри в настоящето и се опитваме да изградим едно
добро функционално
общество в духовно отношение за бъдещето на нашите деца
то ние трябва да
си даваме ясна сметка, че това трябва да се формира преди всичко върху
ценностите на вярата. И то по един по-различен начин, в който да съумеем
наистина да живеем като братя и сестри със съучастието на Бога сред нас.
Може би и това е най-важното нещо, което ни завещават нашите предци,
най-голямото послание, което ни преподават всички онези избити 14 000 до 15 000
души тук, в Стара Загора,
от тях и онези
2500 души, избити в нашия храм „Света Троица“
Тази пръст е
напоена с кръвта на нашите деди и прадеди. Ние трябва да уважаваме земята си, а
не профанистично да я отричаме в нашето съвремие. Защото, ако не обичаш
родината си, няма как да осмислиш ценностите на своето семейство, няма как да
имаме национално бъдеще като българи. Мисля, че това е голямото послание на 3
март.
Донка ЙОТОВА